Търновско Съкровище

НЧ Заря 1898

с. Хаджидимитрово

Етнографска сбирка

Началото на XX-ти век

Адрес:
с. Хаджидимитрово 5287
Работно време:
Няма определено работно време

Наред с развитието на училището, по инициатива на учителя Ангел Ангелов, Димитър Маринов – първи писар и учителката Йорданка Трифонова – родом от гр. Свищов – през първия неделен ден на декември 1898-ма /4 декември/ в село Хаджидимитрово се основава и читалище.
Основатели са по-будните хора от селото: Александър Попов; Ангел Тоцев; Симеон Събев; Макавей Енчев; Ангел Трифонов; Тодор Филипов; Янко Спасов; Лини Минчев; Георги Колев (Кучкана); Дачо Личев; Владимир Г. Попов. Учителят Ангел Ангелов обяви защо сме се събрали: “Селото ни е доста голямо. Имаме нужда от читалище, за да идват хората да четат книги и да се просвещават. В другите села от Търновския окръг имат читалища, само ние сме изостанали“. Единогласно се избира настоятелство. Читалището е кръстено с името “Заря“. Съставя се устав. Поръчан е „металически“ елипсовиден печат. Йорданка Трифонова и Владимир Попов отиват в Свищов и за 2 дни събират 2 сандъка литература от будни хора – познати, учители, търговци, чиновници – и създават първата в селото библиотека, с библиотекар Йорданка Трифонова. За едно късо време се записват като членове 35 човека, като се плаща членски внос от 0.35 лв месечно. Вземат помещение, хора доброволно дават 2 маси, дъски, дребен материал, сковават пейки за сядане. В горната махала се ползва бивш хамбар за представления (театър). Същия е направен за половин ден от хора от селото – измазани стени, сцената – готова. Първата пиеса дадена от Читалището е била с името „Руска“ – няколко вечери се е показвала, защото хората са искали отново и отново да я гледат. Следват и други представления: „Геновева“, „Ст. Караджа“, „Х. Димитър“ и др. След Йорданка Трифонова библиотекар става Владимир Попов. След него – Янко Спасов.
Естествено, имало е и хора, които са били против новото читалище, които не са искали да се „отварят“ очите на хората. Същите са били най-грубо изгонвани и недопускани от хората в читалището. През 1899г. общината дава 15 декара нива да се ползва от читалището. С продукцията от тази нива също се помага на читалището. Събират се по празниците най-различни предмети, като яйца, за да се издържа читалището. До 1898 година от селото е нямало учени, будни хора – нито писар, нито учител. На събрание на читалището се предлага да се пращат младежи да се учат на четмо и писмо в гр. Свищов и другаде, като издръжката им се поеме от по-богатите хора от селото. Наред с просветителската и обществена дейност, учителите и читалищните дейци мислят и за ограмотяването на малограмотното население на селото. Отворено е вечерно училище, женско неделно училище – със записани над 20 жени. Огромна народополезна дейност извършва през този период и тогавашния кмет на селото – Ганчо Тунев. През 1927г. в читалището започват да се получават вестници и списания, като всеки е имал достъп до тях. Голямото наводнение на 23 – 24 август 1929г. унищожава целия книжен фонд и обзавеждането на сградите. За периода 1930 – 1950г. читалището не разполага с летопис. В началото на 1953г. се слага началото на битов оркестър, театрален колектив, танцов състав. По-късно се образуват и смесен хор, мъжки хор, група за изворен фолклор, женска битова група. В началото се е работело по махали, после се обединяват в едно цяло.

Галерия

Интересни места да посетиш в района

Защитената местност "Русалка" се стопанисва от РИОСВ Велико Търново и се намира в землищата на с. Хаджидимитрово и с. Алеково. Представлява заблатен воден басейн по един от притоците на р. Янтра, на два километра от с. Козловец.
В резервата живеят защитени в Червената книга на България видове птици като: малката бяла чапла, чевената чапла и други. Мястото е атрактивено за посещение от любители и професионални фотографи, както и приятно място за отбивка за отдих при пътуване.

Бяла е град по поречието на река Янтра в Русенска област.
В града има не малко забележителности, които туристите определено си струва да посетят. Един от тях е Беленският мост на река Янтра, построен през 1865-67 година от Колю Фичето. Украсен с берелефи и впоследствие на него е поставен голям паметник на известния му строител.  Музеят на Освободителната война е открит през 1907 г. от Стоян Заимов. В неговия двор се намира гробът на баронеса Юлия Вревская, както и този на медицинската сестра Мария Наелова. Градската часовникова кула, замислена като камбанария на старата беленска църква, също е забележителност. Тя обаче никога не е изпълнявала подобна функция през годините.