Търновско Съкровище

НЧ Зора

с. Горна липница

Етнографска сбирка

Възраждане

Адрес:
с. Горна липница 5227
Работно време:
Няма определено работно време

По откъслечни данни от турски извори за българската история става ясно, че село Горна Липница от средата на ХV век. То е записано под името Юкара Либниче, което преведено на български означава именно Горна Липница. До освобождението ни от турско робство през 1878 г. в Горна Липница имало 36 турски и 98 български къщи. В селото имало две махали – турска и българска, като между тях имало много голямо оставено пространство. Това днес е централният площад. По време на робството животът в селото се славел със спокойствие и разбирателство, което всъщност е причината да се заселят повече българи тук.
Население: Населението по избирателен списък е 480 души. Горна Липница е родното място на Серафим Северняк (псевдоним на Серафим Николов Серафимов), български писател и публицист. На него е отделено специално място в читалището, като е пресъздаден неговият работен кабинет и е подредена сбирката „Серафим Северняк”. Друга известна личност родена тук е Трифон Иванов – най-добрият централен защитник в историята на българския футбол и част от златното поколение на българския национален отбор. След кончината му в началото на 2016 г. има предложение площадът в селото да се преименува на площад „Трифон Иванов”.
Сграда: Читалището е създадено през 1887 г. Първоначално се е намирало в килийното училище. В едната стая училище, в друга читалище (библиотечка, вестници, книги). През 1920 г. читалището се мести в сградата на училището. Новата сграда, където и до днес се помещава читалището е построена по идея на бащата на Серафим Северняк (писател публицист), Николай Серафимов – известен като даскал Никола, учител в училището. Построена е с доброволен труд от хората. Учениците от училището също са участвали. Във междучасията или час по физическо или просто минавайки покрай строежа децата пренасяли по една тухла. Споменът за това време е останал в поматта на много хора от Горна Липница. Архитектурата на сградата е по подобие на читалището в с. Михалци, но с минимални разлики. 5 ноем 1961 г. открита новата сграда на читалището. В нея има достатъчно помещения за културно-просветна дейност. Книжният фонд непрекъснато нараства. Сега започва да се утвърждава и художествената самодейност, но има нужда от ремонт на покрива.
Описание на помещанието: Етнографската сбирка се помещава в сградата на читалището, която предлага достатъчно пространство и помещения за развитие на културна и просветна дейност. Тук се намира и Сбирка "Серафим Северняк", както и библиотеката на селото.
Кога е създадена сбирката: През 60-те години на миналия век по предложение на учителя Николай Серафимов читалищното ръководство взема решение за създаване на етнографска сбирка. За да добият познание за нейното оформяне, група от селото обикаля музеите във Велико Търново, Габрово, Севлиево и с. Батошево, Габровско.
Описание на сбирката: След направените посещения те изграждат следната концепция по отдели: археологически кът, исторически кът, етнографски кът и обществено-политически живот на с. Горна Липница.
Археологически кът. Събраните експонати от местностите Бурловец (тракийски), Мрямор (римски), Биокалин и Царевец (славянобългарски) са подредени в музеен кът - в хронологична последователност са изложени находките от траките. Твърде ценен експонат е оброчната плоча "Тракийски конник". От римското владение по нашите земи са останали оръдия на труда и сечива, метални и глинени съдове, които също са изложени.
Исторически кът. От Турското робство и борбите на поробените горнолипчани за просвета са предоставени снимки и факсимилета от откриването на килийното училище, много други турски документи и копие от турския ферман - разрешително за построяване през 1863 г. на църквата "Св. Димитър", за който първенците от селото пеша отиват до Цариград. Църквата е била вкопана в земята, заради условието да не е по-висока от човек на кон. След Освобождението е разкопано около нея и по-късно е обявена за паметник на културата, а днес е отворена за поклонници. В същия кът има данни за сражението на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. в корията на дядо Пано Войнов, на 4 км западно от Горна Липница. Показани са родословните дървета на двата основни рода, от които започва разрастването на Горна Липница. В отделна витрина е проследен обществено-политическия живот. В документи и експонати са показани борбите на горнолипчани за икономическо развите.
Етнографски кът. В този кът е подредена местната битова етнографска сбирка. Дадено е развитието на мъжкото и дамското облекло от 1878 до 1944 г., накитите и украшенията на горнолипчани от преди повече от 200 години. Виждат се уникалните шевици, характерни за този край на България, ярките багри, които са преминавали през годините към по-меки и нежни тонове. Към носиите са добавени плитки, които са естествени. Изложена е и колекция от съдове и покъщнина, която дава представа за един много примитивен живот по време на турското робство, но същевременно и за едно самобитно творчество и стремеж към естетика и красота. В обособена част на етнографската сбирка е подреден кът от домашното огнище на горнолипчени – характерните ниски маси с трикраките столове, пъстрите черги, дървените прибори, бебешката люлка. Тук може да се види булченска носия, която за разлика от днешните булченски рокли е в червен цвят и мъжка младоженческа носия.
Сбирката е събрана с дарения на местните жители, в замяна са включени в албум на дарителите. Предметите от етнографската сбирка са събирани чрез дарения, не са получавали пари. В началото никой не е искал да си дава вещите – носии, посуда. Даскал Никола проявява съобразителност. Знаейки, че хората искат да станат известни с нещо, да се знае че са дали нещо предлага им всеки да има снимка и да се направи албум на дарителите. Тогава хората се съгласяват и много по-бързо се събират предмети за сбирката.дори в един момент започват да се събират много еднакви неща, например женски ризи. 

Галерия

Интересни места да посетиш в района

Зараповския водопад се намира край Великотърновското село Вишовград – невисок, но пълноводен и мощен водопад който пада в красиво езерце с дълбочина 5-6 метра.
Екопътеката до водопада започва на една отбивка по средата между селата Вишовград и Емен.
Самата екопътечка не е дълга – десет минути пеша и си на водопада. Пътеката отначало минава през едни скали, после продължава по едно мостче над реката и след това се спуска по стръмна дървена стълба.

Всяка година в първата седмица на август в с. Никюп се провежда Фестивала на динята. Мястото на събитието не е случайно - село Никюп ce cлaви c пpoизвoдcтвoтo нa нaй-вкycнитe дини в paйoнa.
Богата фолклорна програма, надяждане с дини, изложби, кулинарни и литературни конкурси обещават организаторите.
Празникът, пpидoбил вeчe мeждyнapoднa cлaвa, oчaквa гocти oт цял cвят.