Търновско Съкровище

НЧ Просвета

с. Сливовица

Читалище

Комунизъм

Адрес:
С. Сливовица 5076, ул.
Работно време:
Няма определено работно време

Старото име на селото е Козлубик, а от 1934г- е преименувано на Сливовица.
След Освобождението се появява идея за създаване на читалище. Това става благодарение на учителите, които остават в населеното място за по-дълго време след построяване на училището.
На 27.12.1927 г. се поставя началото на читалището по инициатива на упоритата работа на Никола Радославов, Петър Кръстев, секретар – М. Бостанджиева, подпредседател – Ради Трифонов, касиер – Никола Радославов, библиотекар – Йордан Иванв.
Провеждат се сурваки, коледни, вечеринки. Изнасят се и първите пиеси: „Майстори“, „Свекърва“, „Боряна“ и други. Постановките се извършват в училището на селото. Тогава не е била построена още новата сграда. Заражда се идеята за събиране на средства и построяване на собствена читалищна сграда. В първата театрална трупа са взимали участие учителите Радославов, Георги Трифонов, Тодор Иванов.
В селото идват млади учители с нови идеи за развитието на читалищното дело. През годините театралния колектив се стреми да изнесе 2-3 пиеси, като се съобразява с възможностите на участниците, както и вкуса на сливовчани.
През последните години с успех са изнасяни пиесите: „Снаха“, „Заветът на майката“, „На кръстопът“, „Камък в блатото“, „Женитба“, „Сребърният пръстен“, „Изневяра“, „Неразделни“ и др. Дългогодишни артисти на сцената са Илия Петков, учителите Ради Трифонов, младата интелигенция Тодор Ганчев, Тодор Ралчев, Стоян Димитров и др.
От 1954 г. се поставя началото на художествената самодейност на читалището. Под ръководството на Златева, Радева, Йорданова и с участието на 30-40 жени се подготвя всяка година свой репертоар и излизат пред публика.
Съкровената мечта за построяване на читалищна сграда с всяка измината година нараства. Връхна точка на този назрял въпрос е 1958 г. По инициатива на читалищното ръководство се провежда разширено заседание на масовите и политическите организации, на което се избира инициативен комитет в състав: председател – Тодор Николов, зам. председател – Ради Радев, секретар – Йордан Йорданов и членове – Иван Борисов, Илия Истков, Стефан Николов и Никола Пенчев. Започва масово – разяснителна работа сред всички трудещи се в селото.
На 16.03.1958 г. в училищния салон се събират 207 жители, които обсъждат и предлагат да се включи цялото село с труд и средства, с което да се започне строежа за сградата. Първоначално селяните приемат плахо тези инициатива на ръководството.
Август 1959 г. започва строежа. Превозват се камъни, баластра. Годината остава паметна за служителите на училището и съвета, които в продължение на 15-20 дни, заедно с други комсомолци работят между 15-20 дни за планираното завършване на изкопната работа. До края на годината работа а е напълно завършена. Архитект е бил джулюнчанинът Данко Шопов. Активно участвали и майстори от ТКСЗ, другарите Ради Радев, Иван Борисов.
В продължение на 3 години за построяването на читалищната сграда са изразходени 23 680 лв. и са дадени трудови дни над 2300 с участието на населението от селото.
На 27.10.1962 г. цялото село празнува. Под звуците на музика е прорязана трикольорната лента на новата читалищна сграда. Тя се превръща с всеки изминат ден в дом на песни и танци, културен отдих от най-малкия до големия.
През демокрацията е унищожена библиотеката, но по-късно е възстановена. Секретар е Недялка Христова по това време.
Днес в читалището продължава да се развива пенсионерският клуб, който е с около 50-60 членове. Те разполагат с лични носии, заключени в склада, както и облекло (блузи и поли), дарено от шивашка фирма. Всеки понеделник и петък участниците се събират. Участват в много мероприятия: Лазаровден; 8-ми март; Празник на меда в гр. Елена; Фестивал на житената питката в Стражица; „Ден на градинарската чорба” и Празника на ракиите и туршиите
Служители от общинска администрация Златарица съвместно със служители от читалище „Просвета”, село Сливовица са направили красив кът, в който са представени двата традиционни златаришки празника; фестивал „С песните на Борис Машалов“ читалището се украсява като всеки носи по нещо старинно и автентично от дома си като изложба; рождени дни, Нова година.
Библиотеката в читалището разполага с около 3000 книги, като една част са по-нови. Има компютри с Интернет. През лятото, когато децата са ваканция идват повече деца да взимат книги за четене.
Салонната зала е голяма със сцена. Поддържа се.
Основният проблем е, че населението в селото е застаряващо. Живеят около 70 души с постоянно местожителство, а през топлите месеци и ваканции достига до 130 души.
Жителите на селото са изцяло българи, само 2 къщи са с хора от ромски произход.

Галерия

Интересни места да посетиш в района

Девическият манастир „Св. Никола'” е разположен в малка долина в югозападния край на с. Арбанаси, на 5км от Велико Търново. Манастирът е основан през XIII в. През 1393 г., когато Търново пада под османска власт, е разрушен. Възобновен е през 1680 г., когато е построена и сегашната църква и параклиса „Св. Илия”, чийто стенописи са запазени до наши дни. 
И днес манастирът е девически и действащ. Представлява комплекс от черква, жилищни сгради и параклис. В църквата „Свети Никола" се намира чудотворна икона на Богородица. Според легендите тя помага най-много за зачеване.
В манастира се продават информационни материали и сувенири. Предлага се и настаняване.

Вече повече 10 години, в първата събота на септември в Златарица се провежда “Ден на градинарската чорба”.
Голямата атракция на празника е състезанието за най-вкусна градинарска чорба, в което майстори-готвачи демонстрират кулинарните си умения.